Закон за защита на нацията-победата на Третия Райх
Приет на 24 декември 1940 г., Законът за защита на нацията представлява едно от най-мрачните проявления на фашизацията на българската буржоазна държава в навечерието и по време на Втората световна война. Този закон не е „отклонение“ или „грешка на времето“, а логичен и закономерен резултат от класовия характер на монархофашистката власт, служеща на интересите на едрия капитал, помещиците и империалистическите сили, начело с нацистка Германия.
Класовата същност на закона
Държавата, в своята същност не е неутрален арбитър, а инструмент за класово господство. Законът за защита на нацията е ясен пример за това, той институционализира репресията срещу цели социални групи, преди всичко срещу еврейското население, но и срещу всички прогресивни, антифашистки и работнически елементи в обществото.
Законът ограничава гражданските, икономическите и политическите права на евреите: забрана за заемане на държавни длъжности, ограничения в образованието, професиите, собствеността и свободата на придвижване. Това е класическа форма на държавно организиран расизъм, чиято цел е да отклони вниманието на трудещите се маси от истинските виновници за социалната мизерия: капиталистическата експлоатация и империалистическата зависимост.
Фашизмът като крайна форма на буржоазно господство
Фашизмът, както учи Димитров, е открита терористична диктатура на най-реакционните, най-шовинистичните и най-империалистическите кръгове на финансовия капитал. Законът за защита на нацията е именно правен израз на тази диктатура. Под прикритието на „национална сигурност“ и „държавен интерес“, буржоазната власт легитимира репресията, насилието и социалното изключване.
Антисемитизмът, залегнал в закона, не е плод на „национални традиции“, а внесен идеологически инструмент на нацисткия империализъм. Българската управляваща класа, икономически и политически зависима от Третия райх, възприема расовите теории като удобен механизъм за укрепване на властта си и за разбиване на класовата солидарност.
Законът като удар срещу пролетарския интернационализъм
Законът за защита на нацията е насочен не само срещу евреите като етническа и религиозна група, но и срещу самата идея за равенство, интернационализъм и класова солидарност. Той обслужва стратегията „разделяй и владей“, противопоставяйки трудещи се на трудещи се, вместо да позволи обединението им срещу общия експлоататор.
Неслучайно именно Българската работническа партия (комунисти), заедно с други антифашистки сили, застава твърдо срещу този закон и срещу цялата фашистка политика на монархията. Съпротивата срещу ЗЗН е част от по-широката борба срещу капитализма, фашизма и войната.
Историческият урок
Отмяната на Закона за защита на нацията след 9 септември 1944 г. Не е просто правен акт, а резултат от победата на антифашистката, народнодемократична революция. Тя показва, че само чрез събарянето на буржоазната държава и установяването на властта на трудещите се може да се сложи край на системната дискриминация, расизма и социалната несправедливост.
Днес, когато реакционни и неофашистки идеи отново се опитват да се реабилитират под различни форми, анализът на Закона за защита на нацията остава актуален. Той ни напомня, че фашизмът не е „минало“, а постоянна заплаха, докато съществува капитализмът.
Истинската защита на нацията е защитата на трудещия се народ от експлоатация, война и фашизъм.