ЖИВОТА И БОРБАТА НА МАЙОР ФРАНК ТОМПСЪН
В годините на Втората световна война, когато фашизмът е бил покрил Европа с дим и пепел, българските планини приютили друга война, война на народа за чест и свобода. В нея се изправиха хора без пагони, без заплати и заповеди отгоре: работници, селяни, учители, студенти. Хора, които отказаха да живеят на колене. Сред тях, някъде из Балкана, се появява един млад англичанин майор Франк Томпсън. Чужденец, дошъл от далечна Англия, но с вяра, по-близка до българското сърце от всяка клетва.
Ранен живот
Франк Джеймс Томпсън се ражда на 15 юни 1920 г. в Лондон. Той произхожда от семейство на интелектуалци. Получава добро образование и от ранните си години проявява интерес към изучаването на езици. До 1938 г. изучава няколко европейски езика, сред които френски, немски и руски. След завършване на средното си образование той постъпва в Оксфорд, колеж „Уодъм“, през 1938 г., където изучава класически и модерни езици. В периода 1938–1940 г. той участва в университетски дискусии, свързани с политическите процеси в Европа. След включването на Великобритания във войната на 3 септември 1939 г., през 1940 г. той доброволно постъпва в британската армия. Между 1941 и 1943 г. той преминава обучение в Специалните операции (SOE). През 1943 г. той бива включен в група, подготвяна за Балканите.
Да се бориш не за своя народ, а за всички народи
Франк Томпсън не е дошъл в България за слава, нито по заповед. Той е бил офицер от британската армия, но преди всичко е бил човек, осъзнал, че войната срещу Хитлер не е била възможна да се спечели само с оръжие, трябвало е да се спечели и в съзнанието на хората, в борбата на потиснатите. Той избра да върви редом с партизаните от Чавдарската бригада, към които се присъединява през март 1944 г., да дели техния глад, техния студ, тяхната опасност. Да бъде един от тях, не като представител на чужда армия, а като съмишленик. Сред българските бойци Томпсън виждаше не „местна съпротива“, а част от общата битка на човечеството срещу фашизма и робството.
Смелост без граници
През пролетта на 1944 година, в сражения край с. Батулия, майор Томпсън попада в плен. Тогава е дошъл неговият последен урок по достойнство. Изправен пред фашистки съд, той отказва да предаде другарите си, отказа да се отрече от тях и заявява, че се гордее да воюва рамо до рамо с българските партизани. Разстрелян на 10 юни край Литаково, Франк Томпсън загива млад, само на 23 години. Но смъртта му не е била поражение. Тя е била потвърждение, че идеите не умират с телата. Вярата, която го доведе в България, продължи да живее в народа, за който той загина.
Памет и поука
Днес, когато времето се опитва да превърне всичко в статистика и забрава, споменът за Франк Томпсън трябва да звучи като камбанен звън. Защото антифашистките боеве в България не са били просто епизод от войната, те са били част от големия човешки стремеж към свобода и справедливост. Томпсън доказа, че борбата няма паспорт. Че един англичанин е могъл да обича и да умира за България, защото вярваше в нещо по-голямо от държави, вярваше в народа. И днес, когато нови форми на омраза и неравенство се опитват да се промъкнат под нови знамена, ние имаме дълг: да помним. Защото паметта не е само минало. Тя е оръжие.