Протестите и оставката на правителството
През последните седмици България навлезе в пореден остър етап от продължителната си политическа криза, която достигна своята кулминация чрез масов уличен натиск и оставката на правителството. На 10 декември 2025 г. Хиляди граждани излязоха на протести в цялата страна, включително в София, Варна и Пловдив, настоявайки за предсрочни избори и политическа промяна. Повод за ескалацията стана нарастващото обществено недоволство срещу кабинета на премиера Росен Желязков, засилено след представянето на бюджета за 2026 г., който бе широко възприет като социално несправедлив и откъснат от реалните икономически затруднения на голяма част от населението.
Демонстрациите, които събраха десетки хиляди участници, първоначално бяха насочени конкретно срещу бюджетните предложения, включващи ограничения и мерки, засягащи доходите и социалните разходи. В рамките на няколко дни обаче протестите придобиха значително по-широк характер. Те започнаха да изразяват натрупано недоволство от цялостния модел на управление, от липсата на доверие в институциите и от усещането за отсъствие на реално политическо представителство. Въпреки че правителството оттегли проектобюджета в опит да овладее напрежението, протестната вълна не отслабна, а напротив – прерасна в общо отхвърляне на настоящия кабинет и на начина, по който се вземат ключови политически и икономически решения.
В публичното пространство протестите бяха съпътствани и от все по-остри критики към дългогодишни управленски практики, свързвани с корупция, непрозрачност и зависимост от икономически интереси. Макар протестиращите да не издигнаха единна политическа програма, общият тон ясно показа задълбочаващо се разочарование от възможността системата да произведе стабилно и социално ориентирано управление. Това допълнително засили натиска върху управляващата коалиция в навечерието на планирания парламентарен вот на недоверие.
На 11 декември 2025 г., ден преди гласуването, премиерът Росен Желязков обяви оставката на правителството си в телевизионно обръщение, като заяви, че „гласът на обществото“ е станал решаващ фактор за това решение. Изявлението му бе прието като опит за деескалация на напрежението, но и като признание за липсата на политическа подкрепа и управленски хоризонт. На следващия ден Народното събрание прие оставката с 227 гласа „за“, без съществени дебати, като кабинетът остана да изпълнява функциите си до формиране на ново управление.
Президентът Румен Радев заяви, че в съответствие с Конституцията ще връчи мандат за съставяне на правителство на най-голямата парламентарна сила. В същото време той подчерта необходимостта от стабилност и отговорност в условията на продължаваща обществена и икономическа несигурност. При неуспех на мандатоносителя се очаква назначаване на служебен кабинет и насрочване на предсрочни парламентарни избори, които биха били осмите за страната от 2021 г. Насам.
Тази поредица от събития отново поставя под въпрос способността на политическата система да осигури устойчиво управление и дългосрочни решения на социално-икономическите проблеми. Честата смяна на правителства, липсата на последователни политики и задълбочаващото се обществено недоверие очертават картина на трайна нестабилност, в която институционалните механизми все по-трудно отговарят на очакванията и потребностите на мнозинството от гражданите.