1.Металургия в България
Металургията е основен индустриален сектор в България, включващ както първични процеси (добив на руди от черни и цветни метали), така и вторични процеси (флотация на руди и извличане на метали).Нейното развитие е от решаващо значение за националната икономика, като влияе на отрасли като машиностроене, енергетика и строителство.Тя доставя основни материали (прокат, тръби, профили, листове, конструкции) и странични продукти (бензол, киселини, амоняк, шлака) с широко индустриално приложение. Металургията има стратегическо значение, като е основа на военно- промишления комплекс на България.Ключови характеристики са високото потребление на суровини и енергия, значителната капиталова наситеност, необходимостта от технологичен напредък, взаимозависимостта с други отрасли, зависимостта от инфраструктура, сериозния екологичен отпечатък и концентрацията на производството в „металургични комбинати“.Секторът се дели на черна (желязо, стомана, чугун) и цветна (олово, цинк, мед, злато, сребро, платина и др.) металургия. На 5 ноември се чества Денят на металурга. Обявен е за професионален празник на българските металурзи през 1963 г. по повод влизането в експлоатация на тази дата на Металургичния завод в Перник (1953) и на Стопанския металургичен комбинат (1963).
2.Роля в индустриалната структура
Делът на металургията в общата промишлена продукция нараства от 0,5% през 1939 г. до над 10% в края на 90-те години. През 1998 г. в сектора са били заети около 51 600 души (1,7% от работната сила), като малка част работят в частни предприятия. Металургията осигурява 18,9% от износа и 8,8% от вноса на България, което подчертава ролята ѝ в международната търговия.
3.Фактори за развитие и териториална организация
Суровини: България разполага с по-богата база за цветната отколкото за черната металургия; скрапът е значим вторичен източник. Пазари: Вътрешните сектори (машиностроене, електроника, строителство) и международните пазари движат търсенето; конкурентоспособността зависи от достигане на световните стандарти. Научно-технически прогрес: Новите технологии повишават качеството и намаляват разходите, изисквайки по-квалифициран персонал. Транспорт: Ефективната логистика за суровини и продукция е ключова за конкурентоспособността. Екология: Силното екологично въздействие налага внедряване на по-чисти технологии и значителни инвестиции. Mножество негативни фактори налагат преструктуриране и закриване на нерентабилни производства.
4.Черна металургия и рудодобив
Добивът на руди за черна металургия (желязо, манган, хромит, молибден) има исторически традиции, но се ограничава от малките и нискокачествени запаси, което води до значителен внос. Основните производствени етапи са: добив, обогатяване на рудите, извличане на метали (желязо, стомана, прокат) и производство на метални изделия. Основни предприятия в този период са „Кремиковци“ и „Стомана“ (Перник); производството е концентрирано на малко места, което създава екологични и социални предизвикателства. Заетите в черната металургия са около 2% от работната сила, а делът в промишлената продукция надвишава 6%.
5.Цветна металургия
Включва флотация на руди и извличане на цветни метали, с основни залежи на оловно-цинкови и медни руди, макар и с ниско метално съдържание. Основни райони: Родопи (олово, цинк, злато, сребро) и Средногорие (мед). Водещи комбинати: Кърджали (олово-цинк), Пловдив (цветни метали), Пирдоп (електролитна мед).
6.Развитие, перспективи и предизвикателства пред металургичния сектор в
наши дни Металургичната индустрия в България има древни традиции и остава ключова за икономиката с висока добавена стойност и силна експортна ориентация. В сектора са заети пряко около 14 500 души, а индиректно – още 70 000. Структурни разлики: Докато в ЕС доминира производството на черни метали, в България цветните метали заемат около 80% от производството. Основни предизвикателства: Високи и непредвидими цени на енергията, които затрудняват планирането и рентабилността на сектора. Силна конкуренция от страни извън ЕС, често с по-ниски екологични и социални стандарти. Регулаторна тежест от европейски механизми като CBAM и ETS. Необходимост от големи инвестиции за преминаване към нисковъглеродни технологии. Негативни тенденции в Европа: Спад в производството на основни метали като стомана и мед, намаляващ дял на европейската индустрия на световния пазар. Енергийна трансформация: Акцент върху нуждата от енергийна сигурност, дългосрочни договори за доставка на електроенергия и ролята на ядрената енергетика. Екологични резултати: Българската металургия значително е намалила емисиите и се счита за една от най-екологичните в Европа. Предлагани решения: Осигуряване на устойчиви цени на енергията и развитие на електропреносната мрежа. Мерки срещу „изтичане на въглерод“ и нелоялна конкуренция. Насърчаване на кръгова икономика и инвестиции в научноизследователска дейност. Включване на производители за отбранителната индустрия в европейски програми за подкрепа.
7.Стратегическо значение и политики:
ЕС разработва нова индустриална политика, но стоманодобивната индустрия е изправена пред спад, ниско използване на капацитета и нужда от огромни количества енергия за зелена трансформация. Роля на скрапа: Скрапът се разглежда като важен ресурс, но големи количества се изнасят извън ЕС, което води до предложения за експортно мито. Глобален натиск: Очаква се огромен свръхкапацитет на стомана в световен мащаб, което изисква спешни политически и търговски мерки за защита на европейския пазар. Българският сектор на черната металургия обмисля да насочи вниманието си към отбранителната индустрия, за да гарантира реализацията на продукцията и да осигури национална автономия спрямо външни пазари, особено в условията на засилено напрежение в световната търговия между САЩ, Китай и Европа. Лидери в индустрията подчертават готовността да разработят специализирани сплави, които да подпомогнат независимостта на българския отбранителен сектор от доставчици от трети страни. Това се налага поради значителния спад в търсенето на стомана вследствие на дъмпинг от държави извън ЕС. Секторът е отчел спадове между 10 и 30% през последните години, което води до загуба на работни места и понижаване на пазарни позиции, като съществуващите стратегии за стомана и метали остават предимно неизпълнени. Нелоялни практики при вноса, като неправилното класифициране на стоманени продукти с цел заобикаляне на квотите, оказват негативно влияние върху българските заводи. За защита на европейските производители се настоява за по-строга регулация на пазара и премахване на квотите. Европейските пазари отчитат нарастващ внос на канадски алуминий, пренасочен от САЩ след въведените мита, което може да застраши индустрията на континента. За България обаче по-евтиният алуминий може да донесе ползи на местните производители, които използват алуминиеви блокове, тъй като страната не произвежда първичен алуминий. Настоящите количества внос не водят до сериозни сътресения, но подобни тенденции при медта могат да се окажат рискови в бъдеще.