Макар Втората световна война в Европа да приключва през май, в Азия и Тихоокеанския регион сраженията продължават с пълна сила заради силната съпротива на Японската империя. Периодът до 15 август бележи краха на последният център на фашизма и милитаризъм в света. Тази победа не е само военен успех на картата, а като исторически триумф на антиимпериалистическата борба, след който за милиони хора в Азия се отваря пътят към освобождение от колониалното робство, насилието, кланетата и чуждестранната експлоатация.
Причините за този сблъсък се коренят в десетилетията на агресивна имперска политика. В нея милитаристичния елит на Япония третират цели народи като суровина и евтина работна ръка. Лъжата за „Нов ред” и „азиатски просперитет” крие безмилстна, империалистична експанзия, която е довела до масови убийства, разрушения и поробване на населението на Китай, Корея и др. Зад тази експлоатация се крият интересите на военните корпорации и елити третиращи населението на целия регион като евтина работна ръка и суровина. Именно срещу този насилствен модел се изправят освободителните движения. Държавите избират социалистическия път на развитие, водени от идеята, че истински мир е невъзможен без унищожението на колониализма.
Решаващият удар срещу японската Квантунска армия в Манджурия е нанесен от Червената армия, заедно с масовата съпротива на азиатските народи. Те успяват да пречупят империята и гръбнакът ѝ. На 15.08.1945 императорът на Японската империя - Хирохито обявява капитулацията по радиото. Този акт слага край на един от най-мрачния период в човешката история. Доказва се, че когато обикновените, трудещи се и свободни народи се обединят срещу потисничеството, дори най-могъщите милитаристични империи могат да бъдат разбити.
Днес паметта за тези събития е от изключително значение. Съвременният свят продължава да се сблъсква с геополитически натиск, нови форми на икономическо робство и опити на империалистическите сили да налагат волята си със сила. Победата от лятото на 1945 година трябва да ни напомня, че борбата за суверенитет, равенство и правото на всяка нация сама да определя бъдещето си е кауза, която изисква постоянна бдителност. Историята ни учи, че зад всяко геополитическо събитие стои борбата между потисници и потиснати. А истинският мир може да бъде постигнат само тогава, когато бъдат премахнати коренните причини за войните и ескплоатацията.