ОРЕЛСКО-КУРСКАТА ОПЕРАЦИЯ РЕШАВАЩА КОНТРАОФАНЗИВА В РУСКАТА ГРАЖДАНСКА ВОЙНА
1.Общ преглед (11 октомври – 18 ноември 1919 г.)
Това е настъпление на Южния фронт на Червената армия срещу Доброволческата армия в Орловска, Курска и Тулска губерния. Операцията е част от контраофанзивата с цел да спре настъплението към Москва на войските на Антон Деникин по време на Руската гражданска война
2.Предистория на операцията
След неуспешен опит да спре настъплението към Москва, Доброволческата армия превзема Курск. Южният фронт получава подкрепления, възстановява численото си надмощие и на 11 октомври Червената армия започва нова контраатака с нови сили.
3.Ход на настъплението
Въпреки първоначалния успех на Доброволческата армия при превземането на Орел, Червената армия контраатакува и постепенно изтощава белите сили, като си връща града след ожесточени боеве.
4.Преломният момент
Доброволческата армия се опита да изгради отбранителна линия, но бе спряна от кавалерията на Червената армия. На 18 ноември червените сили си върнаха Курск, което промени хода на конфликта в тяхна полза.
5.Стратегически маневри и подкрепления
След неуспешното контранастъпление към Харков през август, армията на Деникин започва ново настъпление към Москва през септември 1919 г., като овладява Курск на 20 септември. Червената армия изпраща подкрепления, за да възстанови численото си превъзходство към Орел до 5 октомври.
6.Подготовка за военни действия
На 10 октомври ударната група на Доброволческата армия, включваща части на Кутепов и Юзефович с около 24 000 души, напредва към Москва при числено превъзходство на Червения Южния фронт, чийто нов командир е Александър Егоров. Съветското командване планира контранастъпление без да чака допълнителни подкрепления, със задачи за настъпление и разгром на белите сили в посока Курск. Главна роля има ударната група на Мартусевич, докато 13-та и 14-та армия атакуват ключови позиции според разработен оперативен план.
7.Настъпление
На 11 октомври Червената ударна група и 14-та армия настъпват, като 41-ва стрелкова дивизия превзема Хутор Михайловски. Ударната група на Доброволческата армия разбива части от 13-та армия, превзема Крими на 10 октомври и Орел на 13 октомври – най-северната точка на настъпление към Москва. Това прекъсва връзката между щаба на 13-та армия и Червената ударна група, която е прехвърлена към 14-та армия. Към армията се присъединява и Естонската стрелкова дивизия. В отговор на настъплението щабът нарежда ударната група да настъпи към Еропкино, а левият ѝ фланг да се насочи към Орел. Естонската дивизия и левият фланг на ударната група, заедно с 9-та и други части, трябва да атакуват Орел от различни посоки, докато 14-та армия прикрива дясното им крило. На 14 октомври ударната група пробива отбраната на белите и превзема Крими, което спира напредъка към Тула. След ожесточени боеве и удари от двата фланга, настъпва застой. На 17 октомври Егоров въвежда резерви, вкл. Естонската дивизия, която заедно с други части преодолява съпротивата и настъпва към Орел. През нощта на 20 октомври белите напускат града, който е превзет от червените войски. На 21 октомври Доброволческата армия започва контраатака между Севск и Елец, превземайки Крими (24 октомври) и Севск (29 октомври). Червените си връщат Крими и Дмитровск на 27 октомври и напредват към Ливни (3 ноември), след което белите се изтеглят на юг. За да предотврати укрепването им, Егоров нарежда на Уборевич да изпрати 8-ма кавалерийска дивизия под командването на Примаков, която пробива в тила на белите, нанася им съществени загуби и завзема Поныри (4 ноември) и Фатеж (5 ноември). 14-та армия превзема Севск на 6 ноември, а Дмитриев на 13 ноември. На 9 ноември 13-та армия прекъсва жп линията Курск–Касторное, разделяйки Доброволческата армия. До 18 ноември червените части овладяват Курск и ключови позиции, пленяват войници и оръжие, с което операцията завършва успешно.
8.Последици
Орелско-курската операция спира настъплението на Деникин към Москва и позволява Червената армия да атакува Харков и Донбас. Загубите в Курск и Касторное деморализират белите, причинявайки тяхното отстъпление към Северен Кавказ. Въпреки че инициативата преминава към Червената армия, тя не успява да унищожи основните сили на противника поради слабата координация и липса на резерви.