Априлските репресии от 1925 г. и смъртта на Гео Милев
Исторически контекст
През пролетта на 1925 година България се намира в състояние на остър социален и политически разлом. След потушаването на Септемврийското въстание от 1923 г. и последвалия терор срещу левицата, в страната се установява диктатурата на Александър Цанков, подкрепена от монархията, армията и буржоазните партии. Фашизацията на държавния апарат, разпускането на синдикални и работнически организации, както и забраната на БКП създават атмосфера на системно насилие и страх. На този фон, на 16 април 1925 г., е извършен атентатът в катедралата „Света Неделя“ – трагично събитие, при което загиват над 150 души. Властта използва този акт като повод за пълномащабна разправа с левите, прогресивните и демократичните сили в страната.
Мащабът на репресиите
В дните и седмиците след атентата България преживява едно от най-кървавите потискане на граждански права в историята си. Без съд и присъда са убити между 450 и 2000 души: работници, комунисти, земеделци, интелектуалци, учители и журналисти. Списъците с „неблагонадеждни“ се изготвят от полицията и армията, а военните трибунали действат със скоростта на куршума. Телата на мнозина никога не са намерени. Тези събития, известни днес като Априлските репресии от 1925 г., бележат пълното ликвидиране на политическата опозиция и поставят България в редицата на държави, където фашизмът се утвърждава като държавна политика още преди идването на Хитлер на власт.
Гео Милев–лице на потиснатия дух
Сред жертвите на репресиите е и поетът Гео Милев (1895–1925) един от най-ярките представители на българския експресионизъм и социална литература. След публикацията на поемата „Септември“ през 1924 г., в която поетът защитава бунта на народа срещу реакцията и социалната неправда, той е поставен под наблюдение. На 14 май 1925 г. Гео Милев е извикан за „кратък разпит“ в Дирекцията на полицията. Повече не се завръща. Едва през 1954 г. при разкопки край Илиянци са открити масови гробове, сред които и неговият череп, разпознат по липсващото ляво око, загубено по време на Първата световна война. Неговата гибел се превръща в символ на интелектуалната съпротива срещу фашизма в България.
Политическо значение
Априлските репресии не могат да се разглеждат само като „ответна мярка“ срещу терора. Те представляват върховен израз на класовото насилие, чрез което буржоазната държава се стреми да унищожи всяка форма на народно движение, синдикална организация или социалистическа мисъл. Те свидетелстват за страха на управляващите класи от пробуждането на масите, особено след опита за революционен подем през 1923 г. Смъртта на Гео Милев е не просто индивидуална трагедия, а част от системен процес, ликвидирането на националния интелект, който отказа да служи на реакцията.
Поуката
Днес, един век по-късно, събитията от април 1925 г. ни напомнят колко лесно демократичните форми на власт могат да бъдат превърнати в диктатура, когато интересите на капитала и страха от социална промяна надделеят над човешкото достойнство. Паметта за Гео Милев и хилядите безименни жертви на онзи терор остава не просто част от миналото, а морално предупреждение. Тя ни казва, че всяка власт, която потиска народа си, може да изглежда силна само временно. Истината, дори написана с кръв оцелява.